Не го е казал Галилей
Галилей се изправил на крака в църквата Santa Maria sopra Minerva, тропнал с крак и произнесъл знаметитата фраза. Колкото и красиво да изглежда легендата, колкото и мъжествен да изглежда Галилей в нея, той не е изричал тази фраза.
Истината около доста неща, които смятаме за известни, е различна от тази, която смятаме за общоизвестна. Дори за толкова известни неща, каквито са крилатите фрази, които слушаме от деца. Оказва се, че и около тях митовете са доста, доказва и новоизлязлата Енциклопедия на крилатите фрази на Вадим Серов. И ако се заровим да търсим кой, кога и по какъв повод е казал известни думи, резултатите ще са доста изненадващи. Не е случайна шегата на известния американски писател сатирик Амброуз Бирс: - цитатът е невярно повторение на чужди думи. Твърде често техният автор е съвсем друг, а не този, в който уж сме сигурни.
Истината е във виното - In vino veritasАвтор на фразата е римският писател ерудит Плиний Стари, живял през I-ви век на нашата ера. Той използва думите в труда си "Естествена история". Смисълът е, че под въздействие на алкохола хората се разкрепостяват и говорят това, което мислят. Т.е. знамението е: каквото е на трезвия в ума, на пияния е на езика. Понякогата фразата се използва с продължение - In vino veritas, in aqua sanites - Истината е във виното, здравето във водата.
Който носи меч, от меч умираТази фраза писателят Пьотр Павленко (1899-1951), сценарист на филма "Александър Невски", влага в устата на княз Невски. Впоследствие князът се възприема като автор на думите. Те обаче са евангелски и в оригинал звучат така: Взелите меч от меч загиват.
Все пак тя се върти!Смята се, че това са култови храбри думи на великия астроном Галилео Галилей. Според легендата, след като подписал отрицанието на своето еретическо учение и изслушал присъдата на инквизицията за доживотен затвор, Галилей се изправил на крака в църквата Santa Maria sopra Minerva, тропнал с крак и произнесъл знаметитата фраза. Колкото и красиво да изглежда легендата, колкото и мъжествен да изглежда Галилей в нея, той не е изричал тази фраза. Най-вероятно тя е възникнала благодарение на знаменития художник Мурильо, на когото бил поръчан портрет на Галилей след смърта му. Поръчката била изпълнена от ученик на Мурильо през 1646 г. А след 250 години искуствоведите установили, че широката рамка изкустно скрива "еретичната" част на картината. На нея се виждат астрономически ескизи, показващи въртенето на Земята около слънцето и знаменитите думи: Eppus si muove! Тук най-вероятно се крият корените на легендата.
Галелей е изправен пред съда за ерес през 1633 г. заради труда си "Диалог за двете главни световни системи", в който твърди категорично, че Земята се върти около слънцето. За да спаси живота си, Галилей се отрича от идеите си и живее под домашен арест до смърта си през 1642 г. През 2008 г. Ватикана реабилитира Галилей и му издига паметник.
Религията е опиум за народаКойто си мисли, че автор на фразата е вождът на революцията Владимир Илич Ленин, греши. Неин автор е немският писател Новалис (1772-1801). Но и това не е всичко. В увода към труда си "Към критика на хегеловата философия на правото" Маркс пише: Релегията е въздишка на угнетената твар, сърце в безсърдечния свят, както и дух в бездушните порядки.
Религията е опиум на народа. Т.е. от една страна, не само цитатът е неточен, но и общият му смисъл се възприема невярно. Първоначално смисълът е, че религията не е отрова (някога опиумът не е смятан за наркотик, а е бил популярно обезболяващо, което се продавало в аптеките без рецепта), а отдушник, терапия, която облекчава страданието.
Пролетарии от всички страни, съединявайте се!Знаменитият лозунг също не е измислен от Ленин, дори не е от Карл Маркс, а от германския революционер Карл Шапер (1812-1870).
Роденият да пълзи не може да лети!Не, авторът на фразата не е писателят Максим Горки, въпреки че става известна чрез знаменитата му "Песен на сокола". Много преди Горки думите се появяват в баснята на Ивана Хемницер (1745-1784) "Мужик и крава". Баснята разказва за печалния опит на мъж да яхне крава вместо кон. Изводът е повече от очеваден: не можем да очакваме да литне този, който е създаден да пълзи.
Който не работи, не трябва да ядеИ тази фраза не е измислена от болшевиките - те просто са я повтаряли толкова често, че най-сетне са им приписали и авторството. Думите са взети от Второто послание на апостол Павел към тесалоникийците: Ако някой не иска да се труди, той няма и да яде.
Държавата - това съм азДумите се приписват на знаменития френски крал Людовик XIV. Смята се, че Кралят слънце произнася фразата през 1655 г. на заседание на парламента. Кралят обаче не е произнесъл подобна фраза - тя липсва в публикуваните от Роже Александър протоколи на заседанието на френския парламент. Според някой изследователи всъщност това са думи на една забележителна дама, английската кралица Елизабет I (1558-1603).
Здрав дух в здраво тялоПознатите ни от детсво думи са едни от най-ярките в серията "Свободна текстова доработка". Всъщност римският сатирик Ювенал, който ги произнася пръв, влага в тях точно противоположен смисъл. В своята 7-ма сатира Ювенал пише, че трябва да молим боговете за редкия дар - здрав дух в здраво тяло. На тази основа се появява известната римска пословица Mens sana in corpore sano - avis rara - В здраво тяло здрав дух и рядък късмет.
Лош е войникът, който не мечтае да стане генералТази фраза се приписва на пълководеца Александър Суворов. Тук е налице както рязане, така и бъркотия с автора. В сборника с афоризми поучения "Войнишки забележки" (1855) на Александър Погоски (1816-1874), откриваме думите: Лош е този войник, който не смята да стане генерал, а още по-лош е този, който твърде много мисли какво ще стане с него. Крилата става само първата част на фразата, а продължението се забравя. В съвременно значение думите се използват като поощрение преди изпълнение на смел план или замисъл.
Целта оправдава средстватаДевизът се приписва на йезуитите. Всъщност знаменитият йезуит Ескобар-и-Мендоза е казал буквално следното: Целта придава на деянията тяхната специфична ценност, като в зависимост от добрата и лоша цел деянията се делят на добри и лоши. Което не е съвсем същото. А и самите йезуити, за тяхна чест, официално се отказват от поддръжка на възгледите на Ескобар. Фразата им е приписана от Блез Паскал в “Писма до провинциалиста”. При това мисълта е използвана и по-рано: Тъй като на този, на когото отказват правото да използва нужните средства, е безполезно и правото да се стреми към целта. От това следва, че тъй като всеки има право на самосъхранение, то всеки има право да използва всички средства и да извършва всякакви деяния, за да опази себе си, казва Томас Хобс в “За гражданите”. На когото е позволена целта, позволени са му и средствата”, казва в “Основи на моралното богословие” Херман Бузенбаум. Впрочем най-ранната от известните фрази принадлежи на Овидий, при когото звучи така: Exitus acta probat - Резултатът оправдава действието.
Що се отнася до истинския девиз на йезуитите, за такъв трябва да се признае Ad majoren Dei gloriam - Към доминиращата слава Божия, известен като абревиатурата AMDG - хералдически девиз на Ордена на Исус.
Няма човек - няма проблемТрадиционно фразата се приписва на Йосиф Сталин. Неин автор обаче е най-вероятно писателят Анатолий Рибаков (1911-1998), който я използва в романа “Децата на Арбат” (1987). Там Сталин произнася думите във връзка с разстрела на военните в Царицин през 1918 г. Смъртта решава всички проблеми. Няма човек, няма проблем. По-късно в своя “Роман в спомени” Рибаков пише, че е възможно да е чул фразата от някого, а може и да я е измислил.
